Полифрагментна фрактура
на проксимален хумерус
Механизъм на травмата
Пациент на 65 години постъпва след падане от височина, с директна травма в областта на лявата раменна става. При постъпването съобщава за силна болка, ограничен обем на движение и невъзможност за активно повдигане на крайника.
Клинична находка
При огледа се установява оток и деформитет в областта на лявото рамо, палпаторна болезненост по проксималния край на раменната кост, както и значително ограничена активна и пасивна подвижност поради болка. Извършена е насочена периферна невросъдова оценка на засегнатия крайник.
Образно изследване
За прецизиране на характера и степента на фрактурата е извършена компютърна томография (КАТ) с 3D реконструкция на лявата раменна става. Изследването потвърждава полифрагментна фрактура на проксималния хумерус с дислокация на фрагментите — находка, която изисква прецизно предоперативно планиране предвид броя на фрагментите и тяхното разположение.










Избор на лечение
След обсъждане на образните находки и общото състояние на пациента, екипът взе решение за закрита репозиция и фиксация с перкутанни Киршнерови игли. Този подход е предпочетен като по-щадящ вариант при съответната конфигурация на фрактурата, с цел възстановяване на анатомичните съотношения при минимална хирургична инвазивност.
Подход: Закрита репозиция
Фиксация: Перкутанни Киршнерови игли
Цел: Анатомично възстановяване с минимална инвазивност
Оперативна техника
- Позициониране на пациента и достъп под скопичен (флуороскопски) контрол
- Затворена репозиция на фрагментите на проксималния хумерус
- Перкутанно въвеждане на Киршнерови игли за стабилизиране на постигнатата репозиция
- Интраоперативен рентгенов контрол за потвърждаване на правилната позиция на фрагментите и фиксацията
Следоперативно проследяване
След интервенцията крайникът се имобилизира временно, а рехабилитационната програма се въвежда постепенно, съобразно консолидацията на фрактурата и данните от контролните прегледи. На 40-ия ден, при данни за задоволителна консолидация, Киршнеровите игли бяха отстранени.



Заключение
Полифрагментните фрактури на проксималния хумерус с дислокация представляват предизвикателство, особено при пациенти в напреднала възраст, поради риск от последваща скованост и необходимост от индивидуализиран подход. Закритата репозиция и фиксация с Киршнерови игли предлага възможност за анатомично възстановяване с минимална хирургична травма, когато конфигурацията на фрактурата го позволява.
